Европейска закрила на децата онлайн

Последно прегледано: 25 август 2026 г.

Децата имат право едновременно на защита, личен живот, достъп до информация, свободно изразяване и участие в дигиталната среда. Европейските правила не прехвърлят цялата отговорност върху семейството: платформите също трябва да проектират услугите си така, че да намаляват предвидимите рискове за непълнолетните.

Този обзор обяснява основните правила на разбираем език. Той е обща информация, а не индивидуален правен съвет.

Какво изисква Актът за цифровите услуги

Актът за цифровите услуги (DSA) задължава доставчиците на онлайн платформи, достъпни за непълнолетни, да прилагат подходящи и съразмерни мерки за високо ниво на неприкосновеност, безопасност и сигурност. За тези задължения е предвидено изключение за доставчици, които са микро- или малки предприятия, освен ако платформата е определена като много голяма онлайн платформа. Отделно, когато посредническата услуга е насочена основно към непълнолетни или се използва преимуществено от тях, условията и ограниченията ѝ трябва да бъдат обяснени по разбираем за тях начин.

Без реклами, основани на профилиране на деца. Когато платформата знае с разумна сигурност, че потребителят е непълнолетен, тя не трябва да му показва реклами въз основа на профилиране с личните му данни.
Сигнализиране и жалби. DSA различава механизма за сигнализиране на потенциално незаконно съдържание от вътрешната жалба срещу определени решения за модериране. Точните задължения и изключения зависят от вида и размера на услугата.
Оценка на системните рискове. Определените от Европейската комисия много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки имат допълнителни задължения да оценяват и ограничават системните рискове, включително рисковете за правата на детето и за физическото и психичното благополучие.

Как изглежда защита, съобразена с възрастта

През 2025 г. Европейската комисия публикува насоки за защита на непълнолетните по DSA. Те са ориентир за оценка дали платформите изпълняват задължението си и препоръчват, наред с друго:

детските профили да са лични по подразбиране;
децата да имат реален контрол върху препоръчваното съдържание и да не бъдат въвличани в повтарящи се потоци от вредно съдържание;
лесно блокиране и заглушаване на потребители и защита от добавяне в групи без съгласие;
ограничаване на функции, които насърчават прекомерна употреба — например автоматично пускане, постоянни известия, серии за ежедневно участие и други механизми за задържане на вниманието;
защита от манипулативни търговски практики, виртуални валути и покупки, които децата трудно могат да оценят;
надеждни и ненатрапчиви методи за установяване на възрастта, когато това е необходимо, без да се събират повече данни от нужните.

Насоките не означават, че всяко дете трябва да предава документ за самоличност на всяка платформа. Подходът трябва да е основан на риска, да пази личните данни и да не ограничава неоправдано правото на информация и участие.

Личните данни на децата

Общият регламент относно защитата на данните (GDPR) изисква специална защита за децата. Информацията за обработването трябва да бъде кратка, прозрачна и написана на ясен език, особено когато е предназначена за дете.

В България дете, навършило 14 години, може само да даде съгласие за обработване на личните му данни при услуга на информационното общество, предлагана пряко на него. Под 14 години съгласието се дава от родител или настойник, когато именно съгласието е правното основание. Това е обяснено и в материала на Комисията за защита на личните данни.

Това правило не е общо разрешение за използване на всяка платформа от 14-годишна възраст. Условията на конкретната услуга може да определят друга минимална възраст, а обработването може да се основава и на друго законово основание. Родителското съгласие също не прави автоматично допустими профилирането, манипулативния дизайн или прекомерното събиране на данни.

Видео платформи и вредно съдържание

Директивата за аудиовизуалните медийни услуги изисква държавите членки да гарантират, че доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове под тяхна юрисдикция прилагат практически приложими и съразмерни мерки за защита на непълнолетните. Според риска те могат да включват обозначаване на съдържание, проверка на възрастта, родителски контрол, механизми за сигнализиране и жалби и инструменти за медийна грамотност. Най-вредното съдържание следва да бъде подложено на най-строги мерки за контрол на достъпа.

Какви права има детето на практика

да получава информация за правилата и за използването на данните му на разбираем език;
да използва достъпни инструменти за блокиране, заглушаване и сигнализиране;
да получи обяснение и да оспори определени решения за премахване на съдържание, ограничаване или спиране на профил;
да поиска достъп, корекция или изтриване на лични данни, когато законовите условия са налице;
да бъде чуто при решения, които засягат дигиталния му живот;
да търси помощ, без да бъде обвинявано за преживяното онлайн.

Практичен семеен план

Прегледайте настройките заедно. Проверете кой вижда профила, местоположението, списъка с контакти, активността и публикациите.
Намалете натиска върху вниманието. Изключете ненужните известия, автоматичното пускане и функциите, които създават усещане, че детето трябва да отговори веднага.
Разгледайте рекламите и препоръките. Покажете на детето как да разпознава платено съдържание, скрита реклама и предложения, основани на предишното му поведение.
Уговорете план при проблем. Детето трябва да знае към кой възрастен може да се обърне и че първата реакция няма да бъде наказание или отнемане на устройството.
При инцидент запазете доказателства. Съхранете адреса, потребителското име, датата и екранни снимки, когато това е безопасно. Не препращайте интимни изображения и не ги разпространявайте допълнително.
Използвайте инструментите на платформата. Блокирайте, подайте сигнал и проследете отговора. Вредното и незаконното съдържание не са едно и също, но платформата може да ограничава и съдържание, което нарушава собствените ѝ правила.

Къде да потърсите помощ

При непосредствена опасност: обадете се на 112.
При онлайн инцидент с дете: Националният център за безопасен интернет предлага консултация на кратък номер 124 123 и онлайн чат. Отделната форма „Подай сигнал“ на safenet.bg е за вредно, опасно или незаконно съдържание и поведение онлайн.
При проблем с лични данни: обърнете се към платформата и при необходимост към Комисията за защита на личните данни.
При съмнение за нарушение на DSA: Комисията за регулиране на съобщенията е националният координатор за цифровите услуги и приема жалби за предполагаеми нарушения. Надзорът е разпределен: Съветът за електронни медии има компетентност за платформите за споделяне на видеоклипове в определения от закона обхват, а Комисията за защита на личните данни — за обработването на лични данни. КРС не решава вместо платформата дали конкретно съдържание или профил да бъде премахнат.

Защитата не означава забрана на технологиите

Европейската стратегия „По-добър интернет за децата“ (BIK+) поставя три свързани цели: безопасни дигитални преживявания, дигитално овластяване и активно участие на децата. Добрата защита не изолира детето от интернет, а му дава ясни правила, умения, възможност за избор и достъп до помощ.